Пролетта свързвана с надеждата, новото начало, многото зеленина и зараждащ се и пробуждащ живот?
Лятото с прекрасното време, изваяните форми и свободата носеща се из въздуха?
Есента с цветовете за които не сме и знаели че ги има?
Зимата с кехлибарените вина, вкусните мезета и безкрайните нощи около камината?
Нека не ви изненадва - обожавам есента!
Тя ми напомня за един много личен момент, когато изморен се отпускаш на възглавницата и се наслаждаваш на отшумяващото усещане на току що споделената емоция.
Обожавам да се снова с празна от мисли глава из алеите на запустелите паркове, да се ровя и ритам купчините цветни листа, с които топлия вятър си играе безспир...
петък, 31 юли 2009 г.
Да ви се представя...
Да пишеш за себе си е трудно.
Ако напишеш само нещата които всички виждат, значи нищо не си направил. Това може да го направи и някой друг. За да пишеш за себе си трябва да бръкнеш по на дълбоко и да извадиш нещата които само ти си знаеш и да ги споделиш с другите. Значи нека да задълбая и да видим дали някой ме е познавал такъв какъвто се познавам аз.
Какво обичам - това е трудно - в предния си живот обичах хубавата музика, филмите на Дисни, онзи момент в играта когато чувстваш задоволството от радоста на другите (без значение какъв е спорта - даже не е задължително да е спорт
), обичах и предизвикателствата които другите отбягват. В сегашния си живот обичам да ми се обаждат по телефона и да оставят слушалката "ето тук", да съм на края на силите си, да виждат в мен онзи приятел който аз нямах, обичам да си говоря (дори понякога само да си седя) с хората които наричам мои приятели и разбира се - обичам да мисля ...
Какво не обичам - определено не обичам сладко, не обичам също така да ме манипулират и използват (макар че много зависи за какво - има и неща за които искам да ме използват).
Какво искам - по принцип "искам всичко", но по конкретно искам да знам "КАК"! Повечето хора ги интересува "ЗАЩО", но аз държа на "КАК". ... Нека разясня - за мен много по важно е да знам КАК нещо работи или КАК ще се оправи, отколкото ЗАЩО не работи или ЗАЩО не е нещо друго. Капиш?
Какво не искам - не искам да ме забравят.
Снимки? Няма нужда - красотата не е видима за очите
!
Ако напишеш само нещата които всички виждат, значи нищо не си направил. Това може да го направи и някой друг. За да пишеш за себе си трябва да бръкнеш по на дълбоко и да извадиш нещата които само ти си знаеш и да ги споделиш с другите. Значи нека да задълбая и да видим дали някой ме е познавал такъв какъвто се познавам аз.
Какво обичам - това е трудно - в предния си живот обичах хубавата музика, филмите на Дисни, онзи момент в играта когато чувстваш задоволството от радоста на другите (без значение какъв е спорта - даже не е задължително да е спорт
), обичах и предизвикателствата които другите отбягват. В сегашния си живот обичам да ми се обаждат по телефона и да оставят слушалката "ето тук", да съм на края на силите си, да виждат в мен онзи приятел който аз нямах, обичам да си говоря (дори понякога само да си седя) с хората които наричам мои приятели и разбира се - обичам да мисля ...Какво не обичам - определено не обичам сладко, не обичам също така да ме манипулират и използват (макар че много зависи за какво - има и неща за които искам да ме използват
).Какво искам - по принцип "искам всичко", но по конкретно искам да знам "КАК"! Повечето хора ги интересува "ЗАЩО", но аз държа на "КАК". ... Нека разясня - за мен много по важно е да знам КАК нещо работи или КАК ще се оправи, отколкото ЗАЩО не работи или ЗАЩО не е нещо друго. Капиш?
Какво не искам - не искам да ме забравят.
Снимки? Няма нужда - красотата не е видима за очите
!
вторник, 18 март 2008 г.
Човека с цигарата
Днес сутринта се почувствах като човек с мисия. Търсех във всеки поглед нещо което да запомня...
И така още в ранните часове на работния ден го видях. Човека с цигарата облегнат на лактите си на рампата пред задния вход на офиса. Спокойствието бе обхванало всяка една частица от него, погледа му беше устремен извън реалността и той бавно дърпаше от цигарата си. Цялото време на света бе спряло за него, за този миг в който той мислеше за нещо така вглъбено че нищо не можеше да го откъсне от нирваната му. Усмихнах се леко и минах през погледа му, разбира се без да ме види - все пак аз не съм в реалността която той виждаше в момента...Възхитих му се.
И така още в ранните часове на работния ден го видях. Човека с цигарата облегнат на лактите си на рампата пред задния вход на офиса. Спокойствието бе обхванало всяка една частица от него, погледа му беше устремен извън реалността и той бавно дърпаше от цигарата си. Цялото време на света бе спряло за него, за този миг в който той мислеше за нещо така вглъбено че нищо не можеше да го откъсне от нирваната му. Усмихнах се леко и минах през погледа му, разбира се без да ме види - все пак аз не съм в реалността която той виждаше в момента...Възхитих му се.
понеделник, 17 март 2008 г.
и аз вече с блог ...
проба.... проба ....
я?... работи !!!....
Ами ето ме и мен с блог.
Предполагам всеки први постинг в блог е пълна каша, така че хич да не ми пука какви ги блещя...
Бая време се чудих какво име да сложа на блога си. Дали да е нещо сериозно, шегаджийско, или обичайните за мен тъпи простотии, но накрая се спрях на философското "дребните неща от живота".
Иска ми се тук да си записвам онези дреболии от забързаното ми ежедневие, които са ме накарали да се усмихна, замисля или дори да ме накарат да намразя нещо. Да, знам че последните неща са най чести, но тук ще се опитам да съм повече позитивен. Искам този блог да е за мен, а не за другите. Искам аз да се разтоварвам като си го чета и всички добри моменти които съм описал да мога да ги изживявам отново и отново. Това последното прозвуча малко егоистично, но аз съм щедър човек - разрешавам ви и на вас да четете.
Чудя се какво да е първото нещо с което да започна. Днес определено не ми беше много силен ден, но все ще изровя нещо дребно за начало.....
Днес докато карах в огромното задръстване ме осени идеята че съм безкрайно щастлив човек. Както ми беше криво, нервно и изморено изведнъж си помислих "какво всъщност би ме накарало да се чувствам щастлив?" и отговорите заваляха - да имам семейство в което хората се уважават взаимно, да работя с хора които харесват работата си, всички около мен да пращят от здрве, дъщеря ми да е ввсе така щастлива, хората около мен да не са обременени с простотия... И изведнъж се сетих че гадното настроение което ме е обзело няма никакво основание да ме държи така из късо. И разбира се веднага изникна следващия логичен въпрос "след като всичко от тези неща е наред, защо ми е гадно?" ..... отговорите които можех да дам бяха свързани само с неща които мога да си купя... или с други думи нематериалния свят има силата да ме прави щастлив, а материалния - нещастен...
Надявам се да съм си научил урока, колкото до блога, днес доста се разписах. За в бъдеще ще съм далеч по кратък. Искам да поразсъждавам и по темата "какво оставяме след нас" - дооста тежка тема, но това само като задача за някой следващ ден.
Лека нощ...
я?... работи !!!....
Ами ето ме и мен с блог.
Предполагам всеки први постинг в блог е пълна каша, така че хич да не ми пука какви ги блещя...
Бая време се чудих какво име да сложа на блога си. Дали да е нещо сериозно, шегаджийско, или обичайните за мен тъпи простотии, но накрая се спрях на философското "дребните неща от живота".
Иска ми се тук да си записвам онези дреболии от забързаното ми ежедневие, които са ме накарали да се усмихна, замисля или дори да ме накарат да намразя нещо. Да, знам че последните неща са най чести, но тук ще се опитам да съм повече позитивен. Искам този блог да е за мен, а не за другите. Искам аз да се разтоварвам като си го чета и всички добри моменти които съм описал да мога да ги изживявам отново и отново. Това последното прозвуча малко егоистично, но аз съм щедър човек - разрешавам ви и на вас да четете.
Чудя се какво да е първото нещо с което да започна. Днес определено не ми беше много силен ден, но все ще изровя нещо дребно за начало.....
Днес докато карах в огромното задръстване ме осени идеята че съм безкрайно щастлив човек. Както ми беше криво, нервно и изморено изведнъж си помислих "какво всъщност би ме накарало да се чувствам щастлив?" и отговорите заваляха - да имам семейство в което хората се уважават взаимно, да работя с хора които харесват работата си, всички около мен да пращят от здрве, дъщеря ми да е ввсе така щастлива, хората около мен да не са обременени с простотия... И изведнъж се сетих че гадното настроение което ме е обзело няма никакво основание да ме държи така из късо. И разбира се веднага изникна следващия логичен въпрос "след като всичко от тези неща е наред, защо ми е гадно?" ..... отговорите които можех да дам бяха свързани само с неща които мога да си купя... или с други думи нематериалния свят има силата да ме прави щастлив, а материалния - нещастен...
Надявам се да съм си научил урока, колкото до блога, днес доста се разписах. За в бъдеще ще съм далеч по кратък. Искам да поразсъждавам и по темата "какво оставяме след нас" - дооста тежка тема, но това само като задача за някой следващ ден.
Лека нощ...
Абонамент за:
Коментари (Atom)
