и аз вече с блог ...

проба.... проба ....
я?... работи !!!....
Ами ето ме и мен с блог.
Предполагам всеки први постинг в блог е пълна каша, така че хич да не ми пука какви ги блещя...
Бая време се чудих какво име да сложа на блога си. Дали да е нещо сериозно, шегаджийско, или обичайните за мен тъпи простотии, но накрая се спрях на философското "дребните неща от живота".
Иска ми се тук да си записвам онези дреболии от забързаното ми ежедневие, които са ме накарали да се усмихна, замисля или дори да ме накарат да намразя нещо. Да, знам че последните неща са най чести, но тук ще се опитам да съм повече позитивен. Искам този блог да е за мен, а не за другите. Искам аз да се разтоварвам като си го чета и всички добри моменти които съм описал да мога да ги изживявам отново и отново. Това последното прозвуча малко егоистично, но аз съм щедър човек - разрешавам ви и на вас да четете.
Чудя се какво да е първото нещо с което да започна. Днес определено не ми беше много силен ден, но все ще изровя нещо дребно за начало.....
Днес докато карах в огромното задръстване ме осени идеята че съм безкрайно щастлив човек. Както ми беше криво, нервно и изморено изведнъж си помислих "какво всъщност би ме накарало да се чувствам щастлив?" и отговорите заваляха - да имам семейство в което хората се уважават взаимно, да работя с хора които харесват работата си, всички около мен да пращят от здрве, дъщеря ми да е ввсе така щастлива, хората около мен да не са обременени с простотия... И изведнъж се сетих че гадното настроение което ме е обзело няма никакво основание да ме държи така из късо. И разбира се веднага изникна следващия логичен въпрос "след като всичко от тези неща е наред, защо ми е гадно?" ..... отговорите които можех да дам бяха свързани само с неща които мога да си купя... или с други думи нематериалния свят има силата да ме прави щастлив, а материалния - нещастен...
Надявам се да съм си научил урока, колкото до блога, днес доста се разписах. За в бъдеще ще съм далеч по кратък. Искам да поразсъждавам и по темата "какво оставяме след нас" - дооста тежка тема, но това само като задача за някой следващ ден.
Лека нощ...