Днес сутринта се почувствах като човек с мисия. Търсех във всеки поглед нещо което да запомня...
И така още в ранните часове на работния ден го видях. Човека с цигарата облегнат на лактите си на рампата пред задния вход на офиса. Спокойствието бе обхванало всяка една частица от него, погледа му беше устремен извън реалността и той бавно дърпаше от цигарата си. Цялото време на света бе спряло за него, за този миг в който той мислеше за нещо така вглъбено че нищо не можеше да го откъсне от нирваната му. Усмихнах се леко и минах през погледа му, разбира се без да ме види - все пак аз не съм в реалността която той виждаше в момента...Възхитих му се.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Защо не пишеш повече?Бързо загуби интерес...Случайно попаднах на писанията ти и то в деня в който се беше току-що появил...И макар и с чувството на натрапница.... прочетох...и ми харесаха....Няма да пиша,ако ти е неприятно....просто тиииихичко ще минавам понякога от тука.Желая ти усмихнати и топли дни!
Пиша рядко, но когато нещо напира отвътре да излезе не мога да го спра :-)
Радвам се че писанията ми харесват на някой.
Благодаря!
Публикуване на коментар